По-надолу казвате, е ако ние се забавим, боите се, че ще попаднем под друг, по-як господар. И тогава всичко щяло да бъде късно. На това Ви отговорихме, че не трябва да бързаме. Защото от 8 месеца време сме се заловили да си работим по чисто български в Българско и не се облягаме на вънкашни думи от българи, които живеят извън Българско, (тъй като) всичко тяхно до сега (е) било все лъжа. Па и опитът ни още показва, че бързата работа излиза ялова. А страхът, че може да ни завлече по-як господар, е май неуместен, защото е страх, (който съществува) от много години у нас, та нека потърпим още малко време. Ние сто пъти по-много бързаме от Вас, защото пътят ни из Българско (е) изпод баюнетите  неприятелски. В 3-тото предложение казвате, че не можем се приготви никога, както искаме, и че нашите богати не биха взели участие, докато не видят важни неща. Съгласни сме с Вас, че нивга не може се приготви както другите сили, но ние сме по-много приготвени от другите в духа и естествената сила на народа ни, който е готов вече и чака и чака първия знак, щом му се даде от ТЦК (Тукашния централен комитет). Но и (ние) сме твърдо убедени, че трябва поне толкова да се приготвим, колкото е нужно да се преведи една добра сетнина за предприятието ни. Защото в нищо неприготвени ще имаме сетнина н н   ищо и никаква. В 4-тото предложение казвате, че най-главното е да се приготвим вътре. А вас питаме: може ли сам народ да се приготви за бой, или трябва главатарите му повече и по-сигурно да го приготвят, като трябва всеки ден да се намират между него, да държат ред и тишина? И още, ако би се случило и някакво издайничество в неприятелски ръце -  да го вземат назад. Не, брате, приказвали сме върху това и внимание не сте давали, че трябва всичките войводи да си бъдат в Българско, защото отвъд носят вреда, а не полза. Ще приказваме пак и пред народното главно събрание. Защото нашата работа да се е свършила по-отколе, стоеше в ръцете на войводите по-напред.