Как ще му дам пълномощно, когато не се покорява, каквото му се казва, а среща тайните пощи и взема без моя заповед уставите и другите нужни (книжа), които разпратих по ония места, заедно беше отреден да ги обикаля. Как ще му дам пълномощно, като кого  где срещне от работниците, казва им: "Като не ми праща пълномощно и аз вече няма да внисам нему пари. Казал съм на местните комитети да не му внасят вече пари, а да ги събират в касата си, че аз ще им кажа да ги дадат на едни верен човек и с мене заедно ще ги занесем във Влашко на Каравелов!" Същото и Анастас (Хинов) казва в писмото си. Как ще му дам пълномощно, когато с неговите безумия и лудории т(урското) правителство не дава по ония места да премине вече странник. И освен това, колкото е народната работа, той я надлъгва пред хората, а вече и пред съучастниците! Как да го вярвам и да му дам пълномощно, когато той няма вяра, разпечатвал е веднъж комитетските писма, които му бях дал да носи на местните комитети! Това беше, когато още се носеше уставът за одобрение.
   Всичко това произлиза (от обстоятелството), че той не може да оцени като как трябва да се почита народната работа. Затова го и нападат мнозина от ония места, че бил неспособен, та искат, когато им изпровоежд хора с такава цел, да бъдат по-разбрани. Тия думи ги имам и писмено от някои местни комитети, а които са дохождали устно да ми казват, че са доста.
   При всичките тия (своеволия) аз не съм му казал нищо. Викам го да доде да се види: той ли е крив, или търсят извинение (повод), който го нападат, търсят причина да не са вече в работа!
   Пък хората са здрави и по-първите в ония страни. Помните и представителя с очилата как говореше за него.
   Сега ценете и осъждайте. Аз ще съдя най-после.

                                                                                    Левски до Централния комитет в Букурещ, 25.VIII. 1872 г.