[Знаме, г. I, брой 23 от 27. юли 1875г.]
Д е а р и Б е к и р, 5 ю л и я
Аз би желал да бъдете барем една минута в тая гробница на българските млади сили, за да видите какви мъки и страдания теглят заточените и хвърлените в безчовечните зверилници ваши братя страдалци. Ето толкова време вече става, откакто тие втори и трети път са се молили на везиринът да се омилостиви и да заповяда да се се пуснат под поръчители, а и досега няма никакъв отговор или ако и да има, то тукашният кюрд (пашата) не дава и да се продума за тяхното пущание. "Нека изпукат до един", говори тоя звяр и думите му сякаш че имат пророческа и чудотворна сила: нещастните от ден на ден линеят и умират систематически. Само двама души. Христов и Маринов, ще да се пуснат тие дни от затворът, и то за голям хатър на тукашният ерменски владика, до когото плевенската община беше изпроводила едно прошение и го молеше да посредствува за тяхното пущание. Тие са преместени засега из един затвор в други. Владиката е един добър и милостив човек; аз го благодаря публично за неговите христенски добрини - да навещава затворените в темница. Добро би било да се отнесат и другите ваши общини с прошения до тоя добродетелен старец; аз вярвам, че той ще може да земе нещастните под поръчителство....