-- Из Търново ни пишат: следующето: "На 26 ноемврия около 40 души градинари си идеха пеши из Румъния под защитата на две свищовски заптиета и близо до реката Росица се нападнаха от 7 души разбойници, от които шестимата били черкези, а единът турчин. Разбойниците били конянници. Когато тие излезли пред нашите нещастни селяни, то един от тях гръмнал с пушката си и ударил едно 25-годишно градинарче, което тутакси и издъхнало. В това време заптиета[та] се уплашили и се оттеглили настрана; а градинарите, като нямали с какво да се защитават, защото, като българи, тям е запретено да носят оружие, събрали се накуп и предали се на произволът на харсъзите. Един от черкезите захванал да ги бие с камшик на когото на върхът бил вързан един куршум, а друг слязъл от конят си, разпрал умрелият градинарин и земал му парите из кемерът. "Пара верни, гяурлар! Я хот джанънзъ аладжаис!", крещели побеснелите кръвопийци и държели пушките си запнати на око. Най-после тие обрали градинарите, били ги до омаскаряване и пуснали ги да отидат изново да печелят!"
   -- Хубава работа! 7 души разбойници да бият и да оберат 40 души живи същества! Робове! Робове! Докога ще ви колят като говеда? Докога ще да ви безчестят като чифути?
   --Из Деари-Бекир пишат, че д-р Микрович и тримата негови другари и до днес още лежат в терсханата и че няма никаква надежда, за да се освободят. Така също пишат, че починали още трима от нещастниците мъченици а именно Дило Пейов из Гол. Извор, Васил Цолов из етрополските колиби и Цвятко Вълчов из Правец. Първият е умрял в Деари-Бекир, вторият в Арган, а третият в Маден. А причините на тяхната смърт са били убейственият климат, страшните мъчения и г о л я м а т а  с и р о м а ш и я. - Мъченици! Дали ще да има някой, който да отмъсти за вас и да разкаже на вашите деца за какво сте вие загинали?