По-надолу казвате, е ако ние се забавим, боите се, че ще попаднем под друг, по-як господар. И тогава всичко щяло да бъде късно. На това Ви отговорихме, че не трябва да бързаме. Защото от 8 месеца време сме се заловили да си работим по чисто български в Българско и не се облягаме на вънкашни думи от българи, които живеят извън Българско, (тъй като) всичко тяхно до сега (е) било все лъжа. Па и опитът ни още показва, че бързата работа излиза ялова. А страхът, че може да ни завлече по-як господар, е май неуместен, защото е страх, (който съществува) от много години у нас, та нека потърпим още малко време...

Рекламната кампания "Вземи Mac" стартира през 2006 г. и бързо стана една от най-харесваните и обичани телевизионни реклами кампании в съвременната корпоративна история. Комедиантът Джон Хогман играе ролята на PC, а актьорът Джъстин Лонг е в ролята на Mac човека. И двамата стоят на бял фон. Рекламата обикновено се върти около история, в която PC героят е скучен, бавен, нещастен, докато Mac героят е усмихнат, весел и в добро настроение. Рекламите са 30-секундни и винаги участват злодеят (PC) и героят (Mac).
   В една от първите реклами (Ангел/Дявол) Mac героят дава на PC iPhoto книга. Появяват се Ангел и Дявол (Ангелът е в бял костюм, Дяволът в червен). Ангелът окуражава PC да направи комплимент на Mac, докато Дяволът кара PC да скъса книгата. Метафората е ясна. Аз съм Mac / Аз съм PC може да бъде озаглавена и "Аз съм добрият / Аз съм лошият"....

Професорът по психология доктор К.Андърс Ериксън е изследвал много успешни атлети като Майкъл Джордан, както и хора с огромни постижения в други сфери на живота - шахматисти, голф играчи, доктори, дори играчи на дартс, и открил, че върховните изпълнители усъвъшенстват своите умения чрез обмислена практика. С други думи, те не просто правят едно и също нещо и отново и отново, надявайки се да станат по добри. Те си поставят определени цени, търсят мнението на другите и постоянно се стремят към подобрение. От изследването на Ериксън научихме, че върховните изпълнители практикуват определени умения отново и отново, много години...

Изразът да стъпчеш меча означава да изпревариш инициативата на противника и има важно значение в бойното поле.
   Първо, в голямо сражение противникът произвежда залп с лъковете и мускетите срещу твоите войски, след което преминава в атака. За теб ще бъде трудно да го контраатакуваш успешно, ако през това време войниците ти опъват лъковете и зареждат мускетите. Необходимо е да се хвърлиш в атака, докато още не е стихнал неприятелски огън. Ако атакуваш стремително, противникът няма да успее да презареди лъковете и мускетите си. Във всички случаи е необходимо да реагираш незабавно на действията на противника, като стъпчеш атаката му и след това го победиш...

Как ще му дам пълномощно, когато не се покорява, каквото му се казва, а среща тайните пощи и взема без моя заповед уставите и другите нужни (книжа), които разпратих по ония места, заедно беше отреден да ги обикаля. Как ще му дам пълномощно, като кого  где срещне от работниците, казва им: "Като не ми праща пълномощно и аз вече няма да внисам нему пари. Казал съм на местните комитети да не му внасят вече пари, а да ги събират в касата си, че аз ще им кажа да ги дадат на едни верен човек и с мене заедно ще ги занесем във Влашко на Каравелов!" Същото и Анастас (Хинов) казва в писмото си. Как ще му дам пълномощно, когато с неговите безумия и лудории т(урското) правителство не дава по ония места да премине вече странник. И освен това, колкото е народната работа, той я надлъгва пред хората, а вече и пред съучастниците! Как да го вярвам и да му дам пълномощно, когато той няма вяра, разпечатвал е веднъж комитетските писма, които му бях дал да носи на местните комитети! Това беше, когато още се носеше уставът за одобрение...

След като си овладял Пътя на бойното изкуство в моята школа, трябва да предадеш уменията си на други. Необходимо е да тренираш упорито и да превърнеш бойното изкуство в част от себе си. Така гласи устната традиция.
   Това което писах-по горе, представлява обобщено изложение на Пътя на меча в моята школа. За да хванеш меча и побеждаваш по Пътя на бойното изкуство, е необходимо да направиш следното; изучи Пътя на меча; упражнявай тялото си за гъвкавост, а реакциите си - за бързина; овладей ритъма на схватката; почуствай меча като част от самия себе си и действай с него естествено; движи тялото и краката си свободно и в хармония със своя дух...

Мястото, което н[егово] в[еличество] султанът на турците беше подарил на Екзархията за построяването на едно висше бълагрско училище, и досега още не е преминало във владението на последнята. Причината на това били някои си малки чиновници, които искали твърде големи бакшиши за подаръкът...

Днес тръгвам да пообиколя някой друг град (и) друг и после 10-20 дни ще се завърна. Дано побързате с печата и да го изпратите, да та го намеря готов. Защото без него работите ни остават назад. Също така без него няма и пари. Най-много съм чакал за него и седа на едно мястo, че накъдето и да отида, думите ми са тъмни без него...

По време на Macworld на 10 януари 2006г. Джобс обяви, че новият iMac ще бъде първият компютър на Apple, който ще има Intel процесор. По рано предната година съобщи, че "мозачната трансплатация" ще започне през юни 2006 г. На 10 януари каза на публиката, че иска да даде на всички информация за развитието на този проект. Докато говореше, в средата на сцената започна да се носи пушек от сух лед. Излезе мъж в прочутия заешки костюм, който се използва в свръхстерилните фабрики за микропроцесори на Intel. Той държеше пластина - едно от тънките кръгли парчета силикон, от които се изработват чипове. Отиде при Джобс и си стиснаха ръце. Когато прожекторите ги осветиха, стана ясно, че мъжът в защитния костюм е самият изпълнителен директор на Intel Пол Отелини...

-- Из Търново ни пишат: следующето: "На 26 ноемврия около 40 души градинари си идеха пеши из Румъния под защитата на две свищовски заптиета и близо до реката Росица се нападнаха от 7 души разбойници, от които шестимата били черкези, а единът турчин. Разбойниците били конянници. Когато тие излезли пред нашите нещастни селяни, то един от тях гръмнал с пушката си и ударил едно 25-годишно градинарче, което тутакси и издъхнало. В това време заптиета[та] се уплашили и се оттеглили настрана; а градинарите, като нямали с какво да се защитават, защото, като българи, тям е запретено да носят оружие, събрали се накуп и предали се на произволът на харсъзите. Един от черкезите захванал да ги бие с камшик на когото на върхът бил вързан един куршум, а друг слязъл от конят си, разпрал умрелият градинарин и земал му парите из кемерът. "Пара верни, гяурлар! Я хот джанънзъ аладжаис!", крещели побеснелите кръвопийци и държели пушките си запнати на око. Най-после тие обрали градинарите, били ги до омаскаряване и пуснали ги да отидат изново да печелят!"...