Професорът по психология доктор К.Андърс Ериксън е изследвал много успешни атлети като Майкъл Джордан, както и хора с огромни постижения в други сфери на живота - шахматисти, голф играчи, доктори, дори играчи на дартс, и открил, че върховните изпълнители усъвъшенстват своите умения чрез обмислена практика. С други думи, те не просто правят едно и също нещо и отново и отново, надявайки се да станат по добри. Те си поставят определени цени, търсят мнението на другите и постоянно се стремят към подобрение. От изследването на Ериксън научихме, че върховните изпълнители практикуват определени умения отново и отново, много години...

Изразът да стъпчеш меча означава да изпревариш инициативата на противника и има важно значение в бойното поле.
   Първо, в голямо сражение противникът произвежда залп с лъковете и мускетите срещу твоите войски, след което преминава в атака. За теб ще бъде трудно да го контраатакуваш успешно, ако през това време войниците ти опъват лъковете и зареждат мускетите. Необходимо е да се хвърлиш в атака, докато още не е стихнал неприятелски огън. Ако атакуваш стремително, противникът няма да успее да презареди лъковете и мускетите си. Във всички случаи е необходимо да реагираш незабавно на действията на противника, като стъпчеш атаката му и след това го победиш...

Как ще му дам пълномощно, когато не се покорява, каквото му се казва, а среща тайните пощи и взема без моя заповед уставите и другите нужни (книжа), които разпратих по ония места, заедно беше отреден да ги обикаля. Как ще му дам пълномощно, като кого  где срещне от работниците, казва им: "Като не ми праща пълномощно и аз вече няма да внисам нему пари. Казал съм на местните комитети да не му внасят вече пари, а да ги събират в касата си, че аз ще им кажа да ги дадат на едни верен човек и с мене заедно ще ги занесем във Влашко на Каравелов!" Същото и Анастас (Хинов) казва в писмото си. Как ще му дам пълномощно, когато с неговите безумия и лудории т(урското) правителство не дава по ония места да премине вече странник. И освен това, колкото е народната работа, той я надлъгва пред хората, а вече и пред съучастниците! Как да го вярвам и да му дам пълномощно, когато той няма вяра, разпечатвал е веднъж комитетските писма, които му бях дал да носи на местните комитети! Това беше, когато още се носеше уставът за одобрение...

-- Из Търново ни пишат: следующето: "На 26 ноемврия около 40 души градинари си идеха пеши из Румъния под защитата на две свищовски заптиета и близо до реката Росица се нападнаха от 7 души разбойници, от които шестимата били черкези, а единът турчин. Разбойниците били конянници. Когато тие излезли пред нашите нещастни селяни, то един от тях гръмнал с пушката си и ударил едно 25-годишно градинарче, което тутакси и издъхнало. В това време заптиета[та] се уплашили и се оттеглили настрана; а градинарите, като нямали с какво да се защитават, защото, като българи, тям е запретено да носят оружие, събрали се накуп и предали се на произволът на харсъзите. Един от черкезите захванал да ги бие с камшик на когото на върхът бил вързан един куршум, а друг слязъл от конят си, разпрал умрелият градинарин и земал му парите из кемерът. "Пара верни, гяурлар! Я хот джанънзъ аладжаис!", крещели побеснелите кръвопийци и държели пушките си запнати на око. Най-после тие обрали градинарите, били ги до омаскаряване и пуснали ги да отидат изново да печелят!"...