По-надолу казвате, е ако ние се забавим, боите се, че ще попаднем под друг, по-як господар. И тогава всичко щяло да бъде късно. На това Ви отговорихме, че не трябва да бързаме. Защото от 8 месеца време сме се заловили да си работим по чисто български в Българско и не се облягаме на вънкашни думи от българи, които живеят извън Българско, (тъй като) всичко тяхно до сега (е) било все лъжа. Па и опитът ни още показва, че бързата работа излиза ялова. А страхът, че може да ни завлече по-як господар, е май неуместен, защото е страх, (който съществува) от много години у нас, та нека потърпим още малко време...

Как ще му дам пълномощно, когато не се покорява, каквото му се казва, а среща тайните пощи и взема без моя заповед уставите и другите нужни (книжа), които разпратих по ония места, заедно беше отреден да ги обикаля. Как ще му дам пълномощно, като кого  где срещне от работниците, казва им: "Като не ми праща пълномощно и аз вече няма да внисам нему пари. Казал съм на местните комитети да не му внасят вече пари, а да ги събират в касата си, че аз ще им кажа да ги дадат на едни верен човек и с мене заедно ще ги занесем във Влашко на Каравелов!" Същото и Анастас (Хинов) казва в писмото си. Как ще му дам пълномощно, когато с неговите безумия и лудории т(урското) правителство не дава по ония места да премине вече странник. И освен това, колкото е народната работа, той я надлъгва пред хората, а вече и пред съучастниците! Как да го вярвам и да му дам пълномощно, когато той няма вяра, разпечатвал е веднъж комитетските писма, които му бях дал да носи на местните комитети! Това беше, когато още се носеше уставът за одобрение...

Днес тръгвам да пообиколя някой друг град (и) друг и после 10-20 дни ще се завърна. Дано побързате с печата и да го изпратите, да та го намеря готов. Защото без него работите ни остават назад. Също така без него няма и пари. Най-много съм чакал за него и седа на едно мястo, че накъдето и да отида, думите ми са тъмни без него...