Днес тръгвам да пообиколя някой друг град (и) друг и после 10-20 дни ще се завърна. Дано побързате с печата и да го изпратите, да та го намеря готов. Защото без него работите ни остават назад. Също така без него няма и пари. Най-много съм чакал за него и седа на едно мястo, че накъдето и да отида, думите ми са тъмни без него...

По време на Macworld на 10 януари 2006г. Джобс обяви, че новият iMac ще бъде първият компютър на Apple, който ще има Intel процесор. По рано предната година съобщи, че "мозачната трансплатация" ще започне през юни 2006 г. На 10 януари каза на публиката, че иска да даде на всички информация за развитието на този проект. Докато говореше, в средата на сцената започна да се носи пушек от сух лед. Излезе мъж в прочутия заешки костюм, който се използва в свръхстерилните фабрики за микропроцесори на Intel. Той държеше пластина - едно от тънките кръгли парчета силикон, от които се изработват чипове. Отиде при Джобс и си стиснаха ръце. Когато прожекторите ги осветиха, стана ясно, че мъжът в защитния костюм е самият изпълнителен директор на Intel Пол Отелини...

-- Из Търново ни пишат: следующето: "На 26 ноемврия около 40 души градинари си идеха пеши из Румъния под защитата на две свищовски заптиета и близо до реката Росица се нападнаха от 7 души разбойници, от които шестимата били черкези, а единът турчин. Разбойниците били конянници. Когато тие излезли пред нашите нещастни селяни, то един от тях гръмнал с пушката си и ударил едно 25-годишно градинарче, което тутакси и издъхнало. В това време заптиета[та] се уплашили и се оттеглили настрана; а градинарите, като нямали с какво да се защитават, защото, като българи, тям е запретено да носят оружие, събрали се накуп и предали се на произволът на харсъзите. Един от черкезите захванал да ги бие с камшик на когото на върхът бил вързан един куршум, а друг слязъл от конят си, разпрал умрелият градинарин и земал му парите из кемерът. "Пара верни, гяурлар! Я хот джанънзъ аладжаис!", крещели побеснелите кръвопийци и държели пушките си запнати на око. Най-после тие обрали градинарите, били ги до омаскаряване и пуснали ги да отидат изново да печелят!"...

   Д е а р и  Б е к и р,  5  ю л и я

   Аз би желал да бъдете барем една минута в тая гробница на българските млади сили, за да видите какви мъки и страдания теглят заточените и хвърлените в безчовечните зверилници ваши братя страдалци. Ето толкова време вече става, откакто тие втори и трети път са се молили на везиринът да се омилостиви и да заповяда да се се пуснат под поръчители, а и досега няма никакъв отговор или ако и да има, то тукашният кюрд (пашата) не дава и да се продума за тяхното пущание. "Нека изпукат до един", говори тоя звяр и думите му сякаш че имат пророческа и чудотворна сила: нещастните от ден на ден линеят и умират систематически. Само двама души. Христов и Маринов, ще да се пуснат тие дни от затворът, и то за голям хатър на тукашният ерменски владика, до когото плевенската община беше изпроводила едно прошение и го молеше да посредствува за тяхното пущание. Тие са преместени засега из един затвор в други. Владиката е един добър и милостив човек; аз го благодаря публично за неговите христенски добрини - да навещава затворените в темница. Добро би било да се отнесат и другите ваши общини с прошения до тоя добродетелен старец; аз вярвам, че той ще може да земе нещастните под поръчителство....

   Воините приличат на дърводелците. Дърводелецът точи своите сечива със собствените си ръце и подрежда в дърводелското сандъче всевъзможни инструменти. Той получава указания от своя майстор, дяла с теслата греди и колони, прави рафтове и ниши, измерва точно и показва своето майсторство, като изпипва всеки детайл. Ако работи по този начин, той може да стане майстор....

Редовният доход на турското царство, според фарлея, напълно се състои от 180 милиона фиорина¹ на годината. От тая сума султанът зема деветата част, т. е. двайсет милиона, а с останалото не излазя се никак на край. 150 милиона поглъщат процентите на държавният дълг заедно с годишната сума за амортизация (погасението); така щото от сичките други държавни разходи не остава нищо, и то решително нищо. По тая причина Портата постоянно прави нови займове, а дълговете растат със страшни размери. За двайсет години, т. е. от 1854 до 1874 г.