Мястото, което н[егово] в[еличество] султанът на турците беше подарил на Екзархията за построяването на едно висше бълагрско училище, и досега още не е преминало във владението на последнята. Причината на това били някои си малки чиновници, които искали твърде големи бакшиши за подаръкът...

-- Из Търново ни пишат: следующето: "На 26 ноемврия около 40 души градинари си идеха пеши из Румъния под защитата на две свищовски заптиета и близо до реката Росица се нападнаха от 7 души разбойници, от които шестимата били черкези, а единът турчин. Разбойниците били конянници. Когато тие излезли пред нашите нещастни селяни, то един от тях гръмнал с пушката си и ударил едно 25-годишно градинарче, което тутакси и издъхнало. В това време заптиета[та] се уплашили и се оттеглили настрана; а градинарите, като нямали с какво да се защитават, защото, като българи, тям е запретено да носят оружие, събрали се накуп и предали се на произволът на харсъзите. Един от черкезите захванал да ги бие с камшик на когото на върхът бил вързан един куршум, а друг слязъл от конят си, разпрал умрелият градинарин и земал му парите из кемерът. "Пара верни, гяурлар! Я хот джанънзъ аладжаис!", крещели побеснелите кръвопийци и държели пушките си запнати на око. Най-после тие обрали градинарите, били ги до омаскаряване и пуснали ги да отидат изново да печелят!"...

   Д е а р и  Б е к и р,  5  ю л и я

   Аз би желал да бъдете барем една минута в тая гробница на българските млади сили, за да видите какви мъки и страдания теглят заточените и хвърлените в безчовечните зверилници ваши братя страдалци. Ето толкова време вече става, откакто тие втори и трети път са се молили на везиринът да се омилостиви и да заповяда да се се пуснат под поръчители, а и досега няма никакъв отговор или ако и да има, то тукашният кюрд (пашата) не дава и да се продума за тяхното пущание. "Нека изпукат до един", говори тоя звяр и думите му сякаш че имат пророческа и чудотворна сила: нещастните от ден на ден линеят и умират систематически. Само двама души. Христов и Маринов, ще да се пуснат тие дни от затворът, и то за голям хатър на тукашният ерменски владика, до когото плевенската община беше изпроводила едно прошение и го молеше да посредствува за тяхното пущание. Тие са преместени засега из един затвор в други. Владиката е един добър и милостив човек; аз го благодаря публично за неговите христенски добрини - да навещава затворените в темница. Добро би било да се отнесат и другите ваши общини с прошения до тоя добродетелен старец; аз вярвам, че той ще може да земе нещастните под поръчителство....